|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян си Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
много ми, Станке, дотегна,
аз съм, Станке, замислил
да взема да се убия,
или негде забегна.
Като си Стоян издума,
че взема Стоян, забегна
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Гледа ги Станка, гали ги
година и половина.
От къща на къща ходеше,
по парче хлебец просеше,
дечица да си нахрани.
Най-после Станка намисли
да вземе да се удави.
Заран в света неделя
рано ми Станка подрани,
дечица си нахрани,
покрай брега си отиде
и се в реката удави.
Рибари риба ловяха,
че ми си удавник хванаха.
Цяло се село събрало
удавник да си познаят,
никой си Станка не позна.
Станкини дребни дечица,
те си удавник познаха
и си бре жално плачеха:
- Майко ле, мила майчице,
кой ще се за нас погрижи -
хлебец да ни изкара?
Враца (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|