* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Стаке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот,
ще взема, Станке, да забегна.
Както Стоян бе казал,
тъй го е Стоян направил.
Ах, че е Стоян забягнал
долу ми долу в Азия,
а Станка сама остави
със седем дребни дечица,
най-малкото във люлчица.
Из къща в къща ходила,
по парче хлебец просила
децата да си нахрани,
но душа с малко лъже ли се.
На Станка много дотегна,
дотегна, оше омръзна.
Нахрани Станка децата,
най-мъничкото накърми.
Ах, че е Станка излела.
Край село река течела,
тамо се Станка удави.
Рибари риба ловели,
те са удавник хванали,
бързо го в село отнели.
Цело се село събрало
удавника да познае.
Никой удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
те майка си са познали,
покрай нея ходели и плачели.
- Умираш, мамо, отиваш,
нази на кого оставяш,
кръгли сираци да ходим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.