* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
мене ми, либе, дотегна
да ходя, да работя
и нищо не мога да изкарам.
Децата да гледам,
голи и боси да ходят
и гладни да лягат.
Азе съм, Станке, намислил
далеч да си забегна,
далеч - в Мала Азия
или пък да се удавя.
Каквото Стоян намислил,
това си и направил.
Остави Станка самичка,
със седем дребни дечица,
едно от друго по-малки,
най-малкото във люлчица.
Ходила Станка, работила,
по къшей хлебец носила,
децата да си изхрани.
Ала се гърло с малко не лъже.
Ах, че и на нея дотегна
да гледа децата гладни и голи.
Седнала ми е един ден,
децата си ги изкъпала,
изкъпала и приспала.
Най-малкото накърмила
и му песничка запяла:
- Нани ми, нани, дечица.
Досега майка ви гледала,
отсега кой ще ви погледне...
Край село река течало
и Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловили
и те си удавник намерили.
Цяло се село събрало,
да си удавник познае.
Никой удавник не позна.
И Станкините дребни дечица,
и те удавник отишле да видят
и удавника познали.
Викнали да плачат:
- Какво ти, мамо, направихме,
та ни мамо остави?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.