* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке,
дотежал ми е този живот -
все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам;
за деца хляб да донеса -
на моите ми дребни дечица.
Мене ми, Станке, дотегна
да гледам моите дечица
голи, боси кат ходят,
гладни, горките, кат лягат.
Аз ще се, Станке, убия,
или далеч да забягна,
далече в Мала Азия,
да не си гледам децата
кога гладни си лягат,
голи и боси кат ходят,
гладни и боси да ходят.
Както го Стоян казваше,
тъй го и скоро направи.
Та стана, Стоян, забягна
далеко в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Остави Станка самичка,
от къща в къща ходила,
по парче хляб просила
и на децата носила,
гърло се с малко не лъже...
И на Станка дотегна.
Край село река течеше -
тамо се Станка удави.
Рибари риба ловяли,
те са удавник извадили.
Цяло се село събрало
удавника да си познаят.
Никой си удавник не позна,
Станкините дребни дечица
тяхната майка познали,
около нея са ходили,
ходили, жално плакали,
плакали, жално тъжали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.