* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е този живот,
все ходя, либе, работя,
не мога нищо да изкарам.
Ази съм, мари, намислил
да взема да се удавя
или далеч забягна.
Както Стоян думаше
и тъй Стоян направи.
Забягна Стоян, побягна,
далече в Мала Азия.
Остана Станка, самичка
със седем дечица,
най-мъничкото в ръце.
Гледа ги Станка, жали ги,
от къща в къща ходеше,
коматец хлебец просеше.
Но на нея й дотегна -
гърло се с малко не лъже,
че взема Станка, че взема,
събра си нейни дечица,
най-мъничкото накърми.
Край село река течеше,
ах, че се Станка удави.
Рибари риба ловяха,
че са удавник извадили.
Цяло се село събрало
да си удавник познаят;
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
те са удавник познали -
тяхната майка миличка.
Ходили, са я плакали,
цяло се е село разплака.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.