* * *

Удавила се от бедност

Стефан на Станка думаше:
- Аз ще те, Станке, оставя,
че на мен ми, Станке омръзна
все по чужди работи за един хляб.
Станка Стефан думаше:
- Как ще ме, Стефане, оставиш
със седем малки дечица?
Що каза Стефан, стори го -
замина и не се върна.
Остана Станка самичка.
Чужди станове тъкала
и чужди вретена прела,
децата да си изхранва,
но и на нея дотегна.
Станала рано в Неделя,
прясна е пита опекла
и я на седем разчупи,
за нея парче нямаше.
Излезе и се не върна,
че се е в река хвърлила
и там се е удавила.
Рибари са я найдили.
Край село хоро играе,
те са я там занесли,
да вярваш, да я познаят.
Като я деца видяли,
викнали та заплакали:
- Тази е нашата майчица!
Ако не бе чудо станало,
не би се песен пеело...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.