* * *

Удавила се от бедност

- Все ходя, Станке, печеля,
никаква кярба, печалба.
Мене ми е жал, Станке ле,
като си пари не стигат,
мене ми е жално, любне ле,
да гледам, любне, децата
гладни и скъсани да ходят
и по улиците да плачат.
Мене ми е жал, любне ле!
Знаеш ли какво съм намислил?
Ще взема та да се удавя,
да не гледам, любне, децата
гладни, скъсани да ходят.
Станка на Стоян думаше:
- Как ще ме, любе, оставиш
с четири дребни дечица,
чужда хурка да преда
и децата да храня?
Вечерта като се мръкнало
Стоян си навънка излиза
и се в реката удави,
а Станка булка хубава
млада вдовичка остави,
с четири дребни дечица.
Чуди се Станка, мае се,
как прехрана да изкара.
Чужда е хурка тя прела
децата да си издържа,
така децата порасли
и са си хляба поели.
За вечен спомен остана,
това, що Стоян направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.