* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
мене ми вече дотегна работа,
Станке, печеля само
за хлебец да изкарам.
Аз съм, Станке, намислил
да ида да се удавя,
или далеко забегна,
да си не гледам децата,
да ходим голи, боси.
Както го Стоян казваше,
тъй го Стоян направи.
Ах, че си Стоян забегна.
Остана Станка самичка
със седем дечица.
Работи Станка, труди се,
най й вече дотегна,
че се Станка удави.
Рибари риба ловели,
че си удавник извадили;
цяла се село събрало,
удавник да си познаят.
Никой си удавник не познал.
Станкини мили дечица,
тяхната майка познали,
викнали, заплакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.