* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първа пръвнино,
ще ида, Станке, ще ида
долу ми в Мала Азия,
да н' гледам, Станке, децата
как ходят голи и боси,
как лягат гладни и жадни.
Както го й казал млад Стоян,
и така го е направил.
Оставил Станка вдовица
със седем дребни дечица,
най-малкото й в люлчица.
Ходила Станка, просила
и си децата гледала.
Дотегна много на Станка.
Най-после Станка решила
да иде да се удави.
Рано ми Станка ранила
и си детето окъпа,
детето, пеленачето,
и си на река отишла
и там се Станка удави.
Рибари риба ловяха
и те си удавник хванали.
Цяло се село събрало
да си удавник познае,
никой удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
те си удавник познали,
викнали, та заплакали:
- Защо ни, майко, остави
без татко, майко, без мама?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.