|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке мо, любе Станке мо,
дотегнал ми е този живот.
Децата голи и гладни,
все ходя, любе, работя,
нищо не мога да изкарам.
Ще си живота погубя,
или ще да избягам,
в долна Мала Азия.
Както го Стоян казваше,
тъй го Стоян направи -
pабягна Стоян, забягна,
в долна Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, работила,
от хора хляб просила
и си децата отглеждала...
Тенево, Ямболско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010
|