* * *

Удавила се от бедност

Иван на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
вече ми, Станке, дотегна
децата гладни да гледам,
голи и боси, Станке ле,
жадни и гладни, горките.
Я най си, Станке, намислих
да взема да се обеся
или далече забегна,
долу ми в стара Азия,
през девет земи далеко,
през девет води дълбоки.
Както е Иван намислил,
така го Иван направи.
Остана Станка самичка
със седем дребни дечица
и осмото в люлчица.
Ходила Станка, просила,
коматченца хлебец носила,
гърло се с малко не стига.
Вече на Станка дотегна.
Станала, рано ранила,
донесла вода студена
и си детето окъпала,
окъпала и накърмила,
една му песен запяла:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ти е сетно къпане,
туй ти е сетно кърмене.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловяха,
те си удавник уловили.
Цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
тий си удавник познали,
викнали, та заплакали:
- Мале ле, мила мале ле,
кво сме ти лошо сторили,
че ти се, мале, удави?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.