* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, пръвна пръвнино,
Станке ле, първо венчило,
ще взема да се удавя
или далеко избягам
долу ми в Мада Азия,
да не си гледам децата
голи и боси кат ходят,
гладни, горките, как лягат.
Както го Стоян казваше,
тъй го Стоян направил -
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Чуди са Станка, мая се,
какво да стори направи,
как да си децата отгледа,
отгледа, още отхрани.
Най-подир Станка намисли
на циганка се направи,
от село на село ходеше,
по парче хлебец просеше
и си децата хранеше.
Станка й вече дотегна,
чуди се Станка, мае се,
какво да стори, направи.
Най-подир Станка намисли.
Край село река вървеше,
Станка се във вода хвърлила
и там се Станка удавила…
Цяло се село събрало
да си удавника познае,
никой си удавник не познал.
Станкините дребни дечица
те са удавника познали
викнали и заплакали:
- Мале мо, мила мале мо,
на кого ни, майко, остави,
кой ще ни, майко, отгледа,
отгледа, още отхрани?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010