* * *

Удавила се от бедност

Остана Станка вдовица
със седем дребни дечица.
От къща на къща ходеше
по парче хлебец просеше,
та си децата хранеше.
На Станка много дотегна
тя си децата събира
най-мънинкото накърмя,
че го в люлка остави,
че си край село отиде.
Край село река течеше
Станка се в река хвърлила.
Сутринта рано в неделя,
рибари риби ловяха,
удавник са извадили.
Вървяло мало и голямо
удавник да си познае.
Никой удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
тия са Станка познаха,
тия край Станка седяха
и дребни сълзи ронеха
и си на Станка думаха:
- Майко ле, мила майчице,
защо ни, майко, остави,
сами сираци да ходим.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.