* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
много ми, мари, дотегна
да ходя, да работя,
само за хлебец да купя.
Ази съм, мари, намислил,
да ида да се удавя,
или далече забегна,
да си не гледам децата,
гладни и боси как ходят.
Станка на Стоян думаше:
- Как ще ме мене оставиш,
със шест ми дребни дечица,
седмия Иванчо най-малък?!
Хей, че стана Стоян, забегна,
остави Станка хубава
със шест ми дребни дечица,
седмия Иванчо най-малък,
най-малък на щест месеца.
Хей, чака го Станка да дойде,
на деца хлебец да донесе,
от комшиите искала,
по парче хлебец вземала,
на трошици го разделяла,
всяко по малко да вземе,
колкото до се залъже,
ала гърло се с малко не лъже.
Хей, че стана Станка, намисли,
намисли да иде да се удави.
Станала й рано в понеделник,
че си Иванчо окъпа,
окъпа и го накърми,
като си Иванчо кърмеше,
тя на Иванчо думаше:
- Кърми се, мама, кърми се,
че туй ще тий, мама, кърмежа,
туй ще тий, мам,а гледане.
Хей, че стана Станка, отиде,
надолу къмто реката,
там си се Станка удави.
Хей, рибари риба ловяха,
те са си Станка извадили.
Бърже се из село разчуло,
че са удавник хванали.
Станкините дечица
и те към реката отиват,
и майка си познали.
Викнали, та заплакали:
- Какво ти, мамо, сторихме,
че се, мамо, удави,
кой ще Иванчо окъпе,
окъпе и накърми,
не ти ли за него домъчня?
Като дечица плачеха,
цялото село разплакаха...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.