* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми е, Станке ле,
да гледам, Станке, децата
голи, Станке ле, и боси,
гладни, Станке ле, и жадни.
Намислих, Станке, намислих
далеко, Станке, да избягам
да не гледам, Станке, децата
голички, Станке, и босички,
гладни, Станке, и жадни.
Току си Стоян задума,
тогаз си Стоян забягна,
остави Станка млада вдовица,
с четири дребни дечица,
петото, мари, в люлчица.
Чуди се Станка, мае се
къде и какво да прави
да си децата нахрани.
От къща на къща ходеше,
коматче хляб да поиска,
дечица да си нахрани,
а Станка гладна и жадна
само за деца да има.
Ходила Станка и просила,
не можала да го изтърпи,
гладна, горката, и жадна,
както си легнала и заспала,
заспала и не станала.
Дечица плачели наоколо й,
гладни и жадни:
- Мър, стани, майко, стани,
хлебец да ни донесеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.