* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
все ходя, Станке, работя,
нищо си аз не изкарвам,
чудя се, Станке, мая се,
как ще децата отгледам,
аз ще се, Станке, удавя
или далеко забягна.
Че взема Стоян, забягна,
далеко в Мала Азия,
остави Станка горката
със седем дребни дечица,
най-малко дете в люлчица.
Ходила Станка, просила,
по късче хляб им давала,
но гърло се с малко не лъже.
Чуди се Станка, мае се,
как ще децата отгледа.
Най-после Станка намисли -
станала й рано в неделя,
най-мъничкото накърми,
накърми и го приспала.
Край село река течеше,
па си се Станка удави.
Рибари риба ловили,
не са риба уловили,
най са удавник хванали.
Бързо се в село разнесло,
цяло се село събрало,
никой удавник не позна.
Станкини дребни дечица
те са майка си познали
и на майка си думали:
- Мамо ле, мила майчице,
защо ни нази остави
клети сираци да ходим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.