* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми й тоз живот;
че ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам -
за деца хлебец да донеса.
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя,
или далеко забегна,
да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Както го Стоян казваше,
и тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян, забягна
долу ми в Мала Азия;
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина,
от къща в къща ходила,
по парче хлебец просила
и на децата носила.
Но гърло се с малко не лъже,
и на нея й вече дотегна,
че си децата събрала,
най-мъничкото накърми
и си край село излезе,
край село река течеше,
а че се Станка удавила.
Рибари риба ловили
и са удавник извадили.
Бързо се из село разнесло;
цяло се е село събрало
удавника да си познаят.
Никой си удавник не познал.
Станкини дребни дечица
тяхната майка познали,
край нея те са ходили,
ходили, още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.