* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот,
все ходя, Станке, работя
не мога нищо да изкарам
на деца хляб да донеса.
Аз съм, Станке, намислил
да ида да се удавя
или далече забягна.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи,
че излезе Стоян, забягна
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги,
година и половина,
от къща в къща ходеше,
по парче хлебец просеше
и на децата носеше,
но гърло се с малко не лъже...
И нея й вече дотегна.
Най-после Станка намисли
да иде да се удави.
Че е край село излязла,
край село река течеше,
Станка се й в река хвърлила.
Рибари риба ловяха,
че си удавника хванаха,
цяло се й село изтичало
да си удавника познаят -
никой си удавник не позна...
Станкините дребни дечица
те са майка си познали
викнали и заплакали:
- Защо ни, майко, остави
на света клети сираци
без майка, още без баща.
Като си деца плачеха
всички си хора разплакаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.