|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
мене ми вече омръзна,
омръзна вече додея,
този ми пусти сюрмашлък.
Аз съм, Станке, намислил
далеко да си забягна,
да си не гледам децата,
голички още босички,
гладни горките да лягат.
Кат стана Стоян излезе,
излезе не се завърна.
Остави Станка вдовица
със шест ми дребни дечица,
седмия малък Иванчо.
Чуди се Станка, мая се
как ще децата отгледа.
Ходеше Станка да работи,
на децата хлебец носеше.
Но и на нея дотегна,
дотегна още омръзна,
този ми пусти сюрмашлък.
Най-подир Станка намисли
да вземе да се удави.
Стана Станка излезе,
като до моста стигнала,
реката буйна дълбока.
Станка се от мост хвърлила...
Раданово, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ); в други варианти съпругът
забягва в Мала Азия.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|