* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Мене ми, Станке, дотегна,
да гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни и жадни да лягат.
А ази, Станке, ще си забегна
в чужди земи незнайни.
Както си Стоян рече
и тъй го свърши.
Стана Стоян, замина,
сама Станка остана,
децата да си поддържа,
ходила горката, просила
и на нея й дотегна.
Една заран рано станала,
докато спят децата,
край реката отишла
и много не помислила,
Станка се във вода хвърлила
хвърлила и се удавила.
Рибари риба ловили
и си удавник изваждат
бързо се в село разнесе
цело се село събрало,
удавника да си познае.
Станкини дечица, горките,
и те за удавник узнали.
Като при удавник отишли,
то майка си познали,
ходили, горките, плакали
удавника се не съживява.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.