* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първа пръвнино,
Станке ле, първо венчило,
дотегнал ми е тоз живот
да гледам, Станке, децата
вечерта гладни да лягат,
сутринта гладни да стават.
Ази съм, Станке, намислил
да взема да си забягна
там долу в Мала Азия
да не виждам нийде никого.
Каквото Стоян намислил
и него Стоян извършил.
Ах, че си Стоян замина
там долу в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
по колкото брашно сбирала
в огъня пита печала -
децата да си нахрани.
И на нея много дотегна.
Най после и тя решила
на живота си край да сложи.
Решила и го сторила!
Край село река течала
и се в реката удавила.
Рибари риба като ловят
и те са Станка извадили,
цяло се село събрало,
удавник да си познаят,
никой удавник не позна,
само Станкините дечица
викнали, та заплакали:
- Тази е нашта майчица,
защо ни, мамо, остави?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.