|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке, любе ле Станке,
дотегнал ми е тоз живот
денем и нощем работя
на мога децата си да прехраня.
Намислих, Станке, да забегна
да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Както си Стоян намисли
тъй си и Стоян направи!
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица
и осмото в люлчица.
Че ходи Станка да проси,
от село на село да проси,
коматче Станка да носи,
да носи - децата да храни,
едно гърло с малко не лъже...
На нея вече й дотегна,
че взема, децата си прибра,
осмото в люлчица приспа.
Край село река течеше
там се Станка удави.
Рибари удавник хванали,
не могат удавник да познаят.
Цяло се село събрало
не могат удавник да познаят.
Само найните дечица
майка си познали,
викнали, та заплакали.
Попина, Силистренско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|