* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
дотегна ми, Станке, дотегна,
все ходя, Станке, работя,
нищо не мога да изкарам,
децата си, Станке, да изхраня,
хем, Станке, гладни, хем боси.
Ще взема, Станке, да ида
далеч в Мала Азия,
дано си пари изпечеля,
децата ни да изхраня.
Както ми Стоян решил,
тъй си и направил,
далеко си е заминал,
остави Станка самичка
със седем малки дечица.
Най-малкото беше в люлчица,
на име то беше Иванчо.
Ходила Станка, просила,
от къща на къща по коматче,
хляб просела и на деца носела,
децата си да изхрани.
На Станка й много дотегна,
децата си горката да гледа
хем голи, хем боси.
Край село им река течеше,
Станка си бе решила
в реката да се удави,
децата си да остави.
Нали си река удавник изхвърля,
рибари удавник видяли,
видяли, но не го познали.
Цяло се й село събрало
удавник да си познае,
ала никой го не познал.
Най-подир дошли да го видят
Станкини клети дечица,
те си майката познали,
познали и заплакали:
- Защо ни, мале, остави,
сираци бедни да ходим
без баща, още без майка?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.