* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Бактисах, Станке, кандисах
да си гледам гладни децата,
голи и боси да ходят,
по чужди порти да хлопат.
Аз съм, Станке, намислил
далече да си забегна,
далече, в пуста чужбина.
Станка на Стоян думаше:
- Стой, недей дума, Стояне,
как ще ме, либе, оставиш
със шест ми малки дечица,
седмото Иванчо кърмаче,
то ми е ръцете вързало.
Че стана Стоян, забегна,
остана Станка самичка.
Ходила Станка, работила,
само за хлебец изкарвала,
като го в къщи внасяла,
късче по късче давала,
за нея нищо не оставяла.
Станала рано в неделя,
че си детето окъпа
и го в люлката сложила,
и го е накърмила,
залюляла го и му казала:
- Туй ти й от мама къпането,
туй ти й от мама кърменето.
И въз реката отишла,
и се в реката хвърлила,
там се е Станка удавила.
Рибари риба ловели
и си удавник намират.
Вървели удавник да видят,
никой си удавник не позна,
тогаз Станкините дечица отиват,
те си майката познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.