* * *

Удавила се от бедност

Иван на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
на мен ми вече дотегна
да гледам мойте дечица
голи и боси да ходят,
гладни и жадни да стоят.
Ще взема, Станке, ще взема
далеч, Станке, да отида.
Че стана Стоян, че стана,
че си далеч избяга
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Станка се чуди и мае
как да си деца отгледа.
Чужда е хурка предяла,
по чужди е ниви работила.
Че й на Станка дотегна
да ходи да чиракува.
Най-накрая е решила
да отиде да се удави.
Че е Станка отишла,
и се в реката хвърлила.
Рибари риба ловяли
и те си Станка видели,
видели и извадили.
Цяло се село провървя,
не може да я познае.
Най-накрая отишла
нейната малка дъщеря.
Като си Станка видяла,
веднага си я познала,
викнала и заплакала:
- Тази е нашата майчица!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.