* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми й тоз живот,
все ходя и все работя,
не мога нищо да си изкарам.
Не мога, Станке, да гледам
децата голи и боси,
гладни, горките, да лягат.
Аз съм си, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далече забягна,
далече в Мала Азия.
Станка Стоене думаше:
- Стой, недей дума тез думи,
кой ще ти гледа децата
едно от друго по-малки.
Както го Стоян казваше
и тъй го Стоян извърши.
Забягна в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица
едно от друго по-малки,
най-малкото в люлчица.
Ходила Станка, просила,
но парче хлебец носила,
но гърло се с малко не лъже...
Много й Станка дотегна.
Една ми сутрин раничко,
рано е Станка ранила
и си детето окъпала,
и го в люлката сложила.
Хем го люлее, хем плаче:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти мама виждането.
И си от тях излезе,
и край реката отиде,
и там се й Станка удавила.
Рибари риба ловили
и си удавник хванаха.
Цяло се й село събрало
удавника да си видят.
И Станкините дечица
и те край река отиват.
Кат са удавник видели
викнали и заплакали:
- Майко бе, мила майчице,
на кого ни, майко, остави?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.