* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнало ми е тоз живот,
все ходя, Станке, работя
от нийде нищо не изкарвам.
Ази съм, Станке, намислил
да ида да се удавя,
или пък далеч забягна,
далече, в Мала Азия.
Туй, като Стоян бе казал,
той каза и го направи -
остави Станка самичка.
Остана Станка самичка,
със седем малки дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, просила,
по парче хлебец вземала,
децата си изхранвала.
Гърло се с малко не лъже...
Най-подир Станка намисли,
да вземе, да се удави,
от тегло да се отърве.
Сутринта рано в неделя,
рано ми Станка подрани,
децата си нахранила,
най-малкото накърмила
и се към река запъти
да иде, да се удави.
Рибари риба ловяха,
те си удавник извадили,
извадили не го познали.
Таман се черква разпуска,
вървяло мало и голямо,
никой удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
те си удавник познали,
викнали, па заплакали:
- На кого ни, мамо, оставяш
без баща, още без майка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.