* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Дотегнало ми е, Станке,
тоз живот и таз сиромашия.
Аз съм си, либе, намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна.
Че взе Стоян, забягна
долу в Мала Азия.
Остави Станка сирота
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, просила,
от къща на къща ходила,
по парче хлебец носила,
но гърло се с малко не лъже,
че сутринта станала
и не се вкъщи върнала.
Рибари риба ловили,
удавник те са хванали.
Никой удавник не позна,
само Станкините дребни дечица,
само те си майка познали
и са жално плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.