* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
дотегнал мий тоз живот
да ходя аз да работя
и да си гледам децата
гладни и жадни да ходят,
и аз си, Станке, намислих
да взема да си удавя
или далече забегна.
Тъй каза Стоян и замина.
Остави Станка вдовица
със седем дребни дечица,
най-мъничкото на ръце.
Ходила и Станка просила
по парче хляб е носила
да си децата изхрани.
Нали и Станка дотегна
туй тегло нейно просяшко,
а че си Станка намисли
да вземе да са удави...
Че си й децата прибрала,
прибрала и нахранила,
с дрипава черга завила,
най-мъничкото окъпа,
окъпа и накърми,
и го със люлка залюля,
и си тихичко заплака:
- Нани ми, нани, Иванчо,
туй ще ти й, майка, къпане,
туй ще ти й, майка, кърмене,
туй ще ти й, майка, залюляване!
Накрая на село излязла
и се в реката хвърлила.
Селяни удавник намират,
намират и го изваждат,
и го в селото занасят.
Цяло са село събрало,
никой удавник не позна.
Станкините дребни дечица
и те при удавник отиват,
и си удавник познали,
викнали, та заплакали:
- Майчице, мила майчице,
защо ни, майко, остави?
Кой ща ни, майко, нахрани,
кой ще Иванчо издигне?...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.