* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот.
Все ходя, Станке, работя,
не мога нищо да изкарам,
ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забягна,
да не си гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да лягат!
Когато го Стоян казваше
и тъй го Стоян направи.
Че стана Стоян забягна,
отиде в Мала Азия,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица -
най-мъничкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина.
От къща в къща ходила,
по парче хлебец просила
и на децата носила,
но гърло се с малко не храни.
И на нея й вече дотегна,
че си децата събрала -
най-мъничкото накърми,
че си край село излязла.
Край село река течеше,
ах, че са Станка удави.
Рибари риба ловили,
че си удавник извадили.
Бързо се в село разнесло,
цяло се село събрало
удавник да си познае.
Станкините дребни дечица
своята майка познали,
край нея те си ходили,
ходили, още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.