* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот,
цял ден ходя, работя,
нищичко не мога да изкарам.
Не мога, Станке, да гледам
децата голи и боси
и вечер гладни да лягат.
Ази съм, Станке, намислил
далеко да си забягна,
долу в Мала Азия.
Каквото го Стоян казваше,
тъй и го направи,
остави Станка вдовица
със седем дребни дечеца,
най-мъничкото в люлчица.
Чуди се Станка, мае се
какво да стори и прави,
как да си деца изхрани
и ходи Станка работи,
че ходи Станка да проси,
гърло се с малко не лъже,
най-после Станка решила
да иде да се удави.
Рано е Станка ранила
и е край село излязла,
край село река течеше,
хвърли се Станка удави.
Рибари риба ловяха
и са удавник хванали
и я на брега изнесли.
Вървяло старо и младо
удавник да си познае.
Никой си удавник не позна.
Най-подир идат Станкини,
Станкини дребни дечица.
Те си удавник познали -
тяхната мила майчица.
Плачат горките, нареждат,
от нийде нямат надежда.
Кой ще им хлебец подаде,
кой ще им дрехи нагласи?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.