* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
дотегнало мий тоз живот.
Все ходя, Станке работя,
не мога нищо да изкарам.
Не мога нищо да изкарам,
за деца, хлебец да нося.
Ази съм, мила, намислил,
да взема да се удавя
или далеко забегна,
долу ми в Мала Азия.
Оставил Станка самичка,
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги,
година и половина.
От къща в къща ходила,
по парче хлебец просила,
и на децата носила,
но гърло се с малко не лъже.
И на нея й вече дотегна,
че си децата събрала,
най-мъничкото накърми,
че си край село излязла;
край село река течеше
ах, че се Станка удавила.
Рибари риба ловели,
те си удавник извадили.
Бързо си в село разчуло,
цяло се село събрало,
удавник да си познаят,
никой си удавник не познал.
Станкини дребни дечица
тяхната майка познали,
край нея те са ходили,
ходили, още плакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.