* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Стоянка думаше:
- Станке ле, либе Станке,
на мен ми, Станке, дотегна,
децата голи и боси да ходят,
гладни и жадни горките.
Не мога, Станке, да търпя,
аз съм, Станке, намислил,
да взема, Станке, да се удавя
или далеч забягна,
да не си гледам децата.
Какво си Стоян казваше,
това си Стоян направи,
че стана Стоян замина
далеч за Мала Азия.
Остави Стоянка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлката.
ходила Стоянка гледала,
година и половина,
че си на Стоянка дотегна.
Една сутрин рано станала,
че си децата събрала.
Най-малкото накърмила,
на край село излязла,
край село река течела.
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловили,
те си удавник хванали.
В цяло се село разнесе,
цяло се село събрало,
никой си удавник не позна.
Станкини мили дечица,
та са удавник познали,
край майка си седнали,
горките, седнали и заплакали,
за тяхната мила майчица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.