* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
на мен ми, Станке, дотегна,
денем и нощем работя,
сал за хлебец да изкарвам.
Не мога, Станке, да гледам,
децата голи и боси,
да ходят гладни и жадни,
немити още да лягат.
На мен ми, Станке, дотегна
и аз съм, Станке, намислил
да взема да се удавя,
или далече забягна.
Какво си Станке казваше,
това си Стоян направи,
че стана Стоян, замина
далече в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото - в люлчица.
Ходила Станка, храни ги
година и половина,
че си на Станка дотегна.
Една сутрин рано стана,
всичките деца събрала,
най-малкото накърми,
на край село излезе,
край село река течеше.
Станка се в река хвърлила.
В цяло село се разнесе,
цяло село се събира.
Никой си удавник не узна.
Станкини мили дечица
тяхната майка познали.
Край нея седнали горките,
седнали и заплакали
за тяхната мила майка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.