* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
дотегнал ми е тоз живот.
Решил съм, Станке, да избягам!
Както го Стоян казваше,
тъй го и направи.
Забягна в Мала Азия,
остави Станка вдовица,
със седем дребни дечица
и осмото в люлчица.
Ходила Станка, питала
година и половина.
По парче хлебец носила
и го на децата давала,
ала гърло се с малко не лъже.
На Станка вече дотегна,
решила е да се удави.
Край село река минава,
Станка се е в река хвърлила.
Рибари риба ловили,
те си удавник хванали.
Цяло се е село събрало,
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
те си удавник познали,
тяхната мила майчица
и викнали, та заплакали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.