* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка продума:
- Станке ле, либе Станине ле,
все годя, Станке, работя
от нийде няма печалба.
не мога, Станке, да изкарам
децата си да прехраням!
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се затрия
или далеко забягна!
Да си не гледам децата
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат...
Което Стоян го каза
бърже го Стоян извърши.
Забягна Стоян, залетя,
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
осмото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина.
От къща на къща годеше,
по парче хлебец просеше
децата си да залъгва,
ала гърло са с малко не лъже.
Тя реши да се затрий.
Че си децата събрала,
най-мъничкото накърми.
Край село река течеше
тя са в реката хвърлила,
хвърлила и удавила.
Рибари риба ловили
те са удавник извадили;
цяло са село събрало
удавник да си познай.
Никой си удавник не позна...
Станкините дребни дечица
и те са клети ходили,
те са майка си познали,
познали и са плакали,
и на майка си думали:
- Татко ни, мамо, остави
и ти се, мамо, удави
че нас на кого остави?
На кого "майко" да кажем,
на кого "татко" да речем?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.