|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Удавила се от бедност
Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле,
ази съм, Станке, намислил,
да взема да се удавя,
или далеко забягна.
Все ходя, Станке, все работя,
не мога нищо да изкарам,
за деца хлебец да донеса...
Как го Стоян казваше,
тъй го Стоян направи -
остави Станка самичка
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, просила,
по парче хлебец носила
да си децата изхрани.
И на нея й веке дотегна.
Ах, че си Станка решава,
решава и се удавя,
оставя дребни дечица.
Рибари риба ловили
и са удавник извадили.
Цяло село измина
удавник да си познае,
никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
кат са удавник видели -
тяхната майка познали.
Викнали, та заплакали,
цяло село разплакали.
Обединение, Великотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010
|