* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше
- Станке ле, либе, Станке ле,
дотегнал ми й тоз живот
все ходя, Станке, работя
на деца хлебец да изкарам
не мога, либе, да изкарам
много ми, либе, дотегна
децата голи да гледам
голи и боси да ходят
и гладни, либе, да лягат.
Ази съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеч да забягна
далеч ми, в Мала Азия.
Туй което Стоян казваше
и туй го Стоян направи,
че взема Стоян, забягна
далеч ми, в Мала Азия.
Остави Станка вдовица
със седем дребни дечица
най-малкото в люлчица.
Един ден света Неделя
Станка си дечица думаше:
- Дечица мили, мамини,
я стойте малко, чакайте
ази ще долу да ида
долу ми, долу в махала
за ваши татко да питам.
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловяха
и те си Станка видели,
накрая удавник изнесли.
Цяло се село събрало
удавник да си познаят.
Никой си удавник не позна
най-подир Станкините дечица
и те при удавник отиват
и те си удавник познали
че била тяхна майчица.
Викнали та заплакали:
- Майко ле, мила майчице,
нази на кого оставяш
и най-малкото детенце,
дето го в люлка остави!?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.