* * *

Удавила се от бедност

Тодор на Станка думаше:
- Либе Станке ле, Станке ле,
много ми, Станке, дотегна
този ми пусти сиромашлък.
Ази си, Стоянке, намислих
далеко да забегна,
дето ма никой не знае,
не знае, нито познава.
Рече го Тодор, стори го,
че си далеко забегна,
дето го никой не знае,
не знае, нито познава.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица
и осмия Иванчо в люлка.
Чуди се Станка, мае се,
какво да стори, да прави,
ах че си Станка намисли
от порта на порта да ходи,
просия да си изпроси,
децата да си нахрани.
Ходи ми, Станка, скитала
цели ми три години,
много на Станка дотегна
от порта на порта да ходи,
просия да си изпроси,
децата да си прехрани.
Ах че си Станка намисли
да иде да се удави.
Една ми заран в неделя,
рано е Станка станала
и си главата умила,
и си децата изкъпала.
Най-подир Иванча къпеше
и на Иванчо думаше:
- Туй ще ти й, Иванчо, къпане,
туй ще ти й, мама, гледане
от първа майка рождена...
Дребни си сълзи пророни
и си из порта излезе,
и право на река отиде.
Нали й мъка голяма
много не мисли горката
и се в реката хвърлила.
Рибари риба ловяха,
Станкиния труп те хванали
и го на брега изхвърлили.
Бърже съобщили на село
да видят кой е удавника.
Цяло се село събрало,
никой я Станка не позна.
Станкините мили дечица
и те на река отишли,
да видят кой е удавника,
да не е тяхната майчица.
Кога на река стигнали
и какво да видят горките -
то било тяхна майчица.
Викнали деца да плачат,
хем плачат, хем нареждат:
- Я стани, майко, майчице,
кой ще ни просия изпроси,
кой ще ни нази прехрани?
Плачат деца нареждат,
но тя е била умряла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.