* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ли, първо венчило,
омръзна ми, Станке, дотегна
децата, Станке, да гледам
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Каквото Стоян думаше,
това и Стоян извърши,
че взема Стоян забягна
далече в Мала Азия,
остави Станка самичка
с девет дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Гледа ги Станка, жали ги
година и половина,
от къща в къща ходила
по парче хлебец просила.
Но гърло се с малко не храни
и на нея вече дотегна,
че си Станка край село излезе,
край село река течеше,
там си Станка удавила.
Рибари риба ловяха
те си удавник извадиха,
бързо се в село разнесе,
цяло си село излезе,
никой си Станка не позна.
Станкините дребни дечица
своята майка познаха,
ходеха около нея,
ходеха още плачеха
и си на майка думаха:
- Майко ле, мила майчице,
защо ни така остави,
кой ще се за нас погрижи?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.