* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
мене ми, Станке, омръзна
да гледам, Станке, децата
голи и боси да ходят
и сух хляб, Станке, да ядат.
Аз вече, Станке, решавам
далеко, Станке, да ида
или пък да се погубя,
да не си гледам децата
голи и боси да ходят.
Станка на Стоян думаше:
- Стояне, либе Стояне,
не мога, Стояне, да ида
малко работа да поработя,
на деца хлебец да донеса.
С тия седем дечица,
че ми ръце завързал,
най-малкият Иванчо.
Че стана Стоян излезе.
Чака го Станка ден, два,
чака го цяла неделя.
Че си Иванчо окъпа,
окъпа и го накърми,
че го е Станка приспала:
- Нани ми, нани, Иванчо,
последно ще ти е къпането,
къпането и кърменето.
Че стана Станка излезе,
че се в река хвърлила,
та си се Станка удави.
Рибари риба ловели,
че си удавник извадили.
В село се дума дочуло,
че рибари удавник извадили.
Цялото село отишло
да си удавник видят.
Станкините седем дечица -
и те удавник да видят,
на реката отишли
и си удавник видели,
и майка си познали,
и си дечица заплакали:
- Я стани, майко, стани,
Иванчо да си накърмиш!
Децата силно плачели
и цялото село плачело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.