* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, любе Станке ле.
дотегнал ми е тоз живот,
ходя, Станке ле, работя,
колкото хляба да изкарам.
Децата голи и боси -
не мога вече да гледам.
Аз съм, Станке, намислил,
далече да си забягна,
долу ми в Мала Азия.
Както го Стоян думаше,
тъй си го Стоян направи.
Остана Станка да гледа
техните дребни дечица,
стояла е Станка, гледала,
година и половина.
От къща в къща ходила,
по парче хлебец просила
и на децата носила,
а тя се не поглеждала.
Ах, че й Станка додея,
станала рано в неделя,
че си децата нахрани,
нахрани и още окъпа,
и ги вкъщи остави.
Край село река течеше,
рибари риба ловили
и са удавник извадили.
Всички в селото питаха -
дано го някой познае,
никой удавник не позна.
Най-после вървяха,
Станкините, дребни дечица,
те си удавник познаха
и жално, милно плачеха,
цялото село разплакаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.