* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
дотегнало ми е тоз живот,
все ходя, любе, работя,
не можах нищо да изкарам.
Не мога вече да търпя,
децата, Станке, да гледам
голи и боси да ходят,
гладни, горките, да лягат.
Аз съм, Станке, намислил
да взема да се удавя
или далеко забегна.
Като каза Стоян и тръгна,
че си далеко забегна,
долу ми в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, просила,
по парче хляб искала,
по кило брашно носила,
дано ги някак нахрани,
но гърло се с малко не лъже...
Много й на нея дотегна,
най-после и тя намисли
край на живота да сложи,
да вземе да се удави.
Всички си деца събрала,
най-мъничкото накърми,
накрай селото излезе,
край село река течеше
и там се Станка удави.
Рибари риба ловили,
те си удавник хванали
накрай брега го изнесли.
В село се бързо разчуло,
че са удавник хванали.
Цяло се село събрало
дано си удавник познаят,
никой си удавник не позна.
Станкините дребни дечица,
те майка си са познали,
викнали, че заплакали
едно от друго по-силно,
едно от друго по-милно:
- Недей ни, мамо, оставя,
ний друга майка не щеме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.