* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ли,
дотегнал ми е тоз живот
да гледам мойте дечица,
като лягат гладни горките.
Ази съм, Станке, намислил,
да взема да се удавя
или далеко забягна.
Както си Стоян намислил
и тъй го Стоян извършил,
той си далеко забягнал,
далеко в Мала Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
най-малкото в люлчица.
Гледала Станка, плакала
година и половина.
От къща в къща ходила
по парче хлебец носила
на дечица го давала.
Но гърло се с малко не лъже,
че си децата събрала,
най-мъничкото накърмила
и ги край село извела.
Край село река течала
и там се Станка удавила.
Рибари риба ловяха
и те си удавник извадили.
Никой си удавник не познал,
Станкините дребни дечица,
те си майката познали,
край нея ходят и плачат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.