* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Стоянка думаше:
- Стоянке ле, първо венчило,
ще взема да се удавя,
или далече забегна,
да не си гледам децата
голи и гладни да ходят.
Ах, че се Стоян удави,
остави Станка самичка
със седем ребни дечица,
най-мъничкото в люлчица.
Ходила Станка, просила
и на децата носила,
но гърло се с малко не лъже,
ах, че й Станка дотегна,
че си децата събрала,
най-мъничкото накърмила,
накърмила и го приспала
и на реката отишла,
тамо се Станка удавила.
Цяло се село събрало,
удавник да си извади,
Станкините дребни дечица,
те покрай нея ходеха,
дребни си сълзи ронеха,
цяло си село разплакаха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.