* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, либе Станке ле,
не мога, Станке, да трая
да си децата гледам
голи и боси да ходят,
гладни горките да лягат.
Ази съм, Станке, намислил
далеко да си забегна,
доле ми, доле в Азия.
Остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
а най-малкото кърмаче.
Гледа ги Станка, чува ги,
година и половина.
По чужди хора ходила,
по парче хлебец просила -
гърло се с малко не лъже.
Край село река вървеше,
Станка се в река хвърлила.
Рибари риба ловяха,
те удавник хванали
и го накрая изнесли.
Бързо на властта съобщават.
Цяло се село събира,
никой си удавник не позна.
Станкини дребни дечица,
те си удавник познали -
тяхната мила майчица.
Те плачат мили и пищят:
- Майчице, мила майчице,
от що ти лошо сторихме,
защо ни клети остави,
вечно за тебе да жалим!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.