* * *

Удавила се от бедност

Станка вдовица с четири дребни дечица,
с четири дребни дечица, петото дете в люлката.
Станка из село ходеше, на деца хлебец просеше;
трошица тя не кусваше, на деца си го даваше,
на деца си го даваше - гърло се с малко не лъже...
Нали на Станка дотегна, най-сетне Станка решава,
най-сетне Станка решава да вземе да се удави.
Рибари риба ловили, те са удавник извадили,
те са удавник извадили, на край бряг изнесли.
Бързо се й в село разчуло, вървяло мало й голямо,
вървяло мало й голямо, удавник да си познае,
удавник да си познае - никой си удавник не позна.
И Станкините дечица, и те на река отишли;
най-голямото момиче, то е майка си познало,
то е майка си познало, викнало и заплакало:
- Мари, мамо, мила майчице, защо ни, мамо, остави
защо на, мамо, остави на света клети сираци?
На кого, мамо, ще кажем, кой ще ни хлебец подаде,
кой ще ни хлебец подаде, кой ще ни, мамо, прибере?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010