* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Ах, дотегна ми, Станке ле,
тоз пусти, Станке, сюрмашлък,
сюрмашлък, Станке, неволя.
Аз ще си, Станке, забегна
в далечна страна, незнайна,
да не си гледам децата
как ходят голи и боси.
Ах, че си Стоян избяга
остави Станка самичка
със седем дребни дечица,
седмо Иванчо най-малко.
То й ръцете свързало,
не може нийде да иде
да поработи, да изкара
за деца хлебец да купи.
Ах, че си Станка решила
отиде, че се удави.
Рибари риба ловили,
че са удавник видели.
И го накрая изваждат,
цяло се й село събрало
да видят кой се й удавил.
И Станкините дечица
и те на реката отиват
да видят кой се й удавил.
Най-малко братче Иванчо
то е майка си познало
викнало, че заплакало:
- Защо ни, мамо, остави,
да ходим да се скитаме
немили-клети, недраги.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.