* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Станке ле, първо венчило,
дотегнал ми е тоз живот,
все ходя, Станке, печеля,
не мога нишо да изкарам,
не мога, Станке, да гледам
децата голи и боси
и вечер гладни да лягат.
Ще стана да си забягна
далеко в Мала Азия.
Кат каза Стоян, забегна,
остави Станка самичка,
със седем дребни дечица.
Ходила Станка, скитала,
децата да си изхрани.
Най-после решила да се удави.
Край село река течеше,
Станка се в река хвърлила
хвърлила и удавила.
Рибари удавник извадили,
никой не го е познал.
Станкини дребни дечица,
те са майка си познали,
викнали, та заплакали:
- Къде ни, мамо, остави?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.