* * *

Удавила се от бедност

Стоян на Станка думаше:
- Не мога, Станке, да търпя
кат гледам, Станке, децата
голи и боси да ходят,
само сух хлебец да ядат.
Чудя се, Станке, мая се,
дали да си се обеся,
или далеко забегна.
Станка Стояне думаше:
- Как ще, Стояне, забегнеш,
как ще ме сама оставиш,
със седем дребни дечица,
най-мъничкия Иванчо,
само на седем месеца.
Не мога нийде да ида
за хлебец пари да изкарам.
Нали си Стоян забегна
в пуста земя далечна.
Остана Станка самичка,
децата гладни плачеха.
Чуди се Станка, мае се,
от комшии хлебец поисква,
на децата го разделяше,
на себе си троха не оставя.
Много на Станка дотегна.
Станала рано в неделя
и се е вече решила,
и тръгва Станка, отива
на река Янтра на брега,
че се във вода хвърлила,
хвърлила и удавила.
Рибари риба ловяха
и си трупа извадиха.
Бързо се из село разчуло,
че са удавник извадили.
Всичките бързат и идат,
да видят кой се удавил.
И Станкините дечица,
и те с хората бягаха.
Като майка си видяха,
викнаха и заплакаха:
- Защо ни, мамо, остави;
какво ти, мамо, сторихме,
дали не сме те слушали?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.01.2008
Български фолклорни мотиви. Т. VІІ. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.